Aвтор на статията: Иван Янакиев
Снимка: IvanYanakiev.com
От доста време на европейско ниво се обсъжда въпросът дали да не се даде възможност на страните-членки да въвеждат данъчни облекчения или напълно да освобождават от ДДС продукти, които са изключително екологично чисти, като целта е стимулиране и увеличаване на консумацията на тези продукти от потребителите.
Още през 2007 г., основен инициатор на тази идея беше британският премиер Гордън Браун, като в последствие, темата спечели доста привържаници от всички страни-членки на ЕС. Във фокуса на дискусиите влизат най-вече “енергоспестяващи материали, продукти с висока енергийна ефективност и такива щадящи околната среда”. Понеже в политическите дебати на тази тема има все още доста неясни въпроси, трябва да се подчертае, че става въпрос най-вече за продукти, спестяващи енергия. Така например, домакинските уреди, изразходващи малко ток и/или вода, би трябвало да подлежат на ДДС-облекчения, които да намалят значително цената им на пазара и по този начин да ги направят по-атрактивни за потребителите. По същата логика, данъчни облекчения ще получават и продукти, използвани в строителството, като например изолиращи материали, които спестяват енергия при нормалната експлоатация на сградите.
Политическо значение на европейско ниво
В момента всички страни-членки на ЕС са длъжни да облагат продуктите от вътрешния си пазар с минимум 15% данък добавена стойност, като изключения могат да се правят за определени хранителни стоки, детски седалки за автомобили, лекарства и някои услуги на местно ниво. Тези изключения обаче, не трябва да се облагат с по-малко от 5% ДДС. Според сегашното европейско законодателство, възможно или задължително пълно освобождаване от ДДС се предвижда само при определени лекарски услуги в хуманната медицина, както и при лотарийните печалби. От друга страна, европейското законодателство препоръчва и облекчения при продукти от ежедневна необходимост, както и при определени секторни услуги, където чрез намаляване на данъците, би могла да се стимулира борбата с работата на черно.
В този контекст, за да се реализират и допълнителни данъчни облекчения, които да се аргументират с опазването на околната среда, трябва да се промени законът за ДДС в ЕС, като към него се добавят и изключения за определени “приятелски настроени” към околната среда продукти. Тези промени могат да станат факт само чрез окончателно решение, взето със 100%-ва подкрепа от всички 27 страни в Съвета на ЕС, което е и всъщност основният проблем за приемането му.
Външни ефекти и възможни проблеми
Когато говорим за подобни методи за опазване на околната среда, които пряко засягат икономическата и данъчната политика на една страна, трябва да споменем, че основните икономически теории предвиждат при подобни мерки, едно евентуално възникване на т.н. “негативни външни ефекти”. Подобни негативни външни ефекти възникват когато едно действие предизвиква допълнителни разходи, които при нормални обстоятелства не рефлектират върху ценовата система.
Принципно съществуват доста възможности за предотвратяване на външните ефекти.
Това са някои от най-популярните:
1. Контрол, разрешителни и забрани
Тези механизми могат да се използват там, където от определено действие се причиняват големи щети в околната среда. Например силен контрол в населени места с висока концентрация на вредни газове във въздуха.
2. Манипулиране на пазарните цени чрез данъци и субсидии
Понеже външите ефекти причиняват смущение в ценовата система, се налага използването на тези инструмети. Една от възможностите е, когато едно действие е свързано с определен негативен ефект, то да бъде обложено с данъци. По този начин на мястото на външните разходи ще се въведе приходният данък като елемент в ценовата система. Тук проблемът е, че за да функционира подобен инструмент в ценовата система, то данъкът трябва да е в пряка зависимост с външните ефекти, което на практика не е така.
Интересно е, когато например вместо негативен, наблюдаваме позитивен външен ефект. Този позитивен ефект се появява когато имаме облаги от дадена дейност, без тези облаги да рефлектират върху ценовата система. Тези дейности не подлежат на данъчни промени, а точно обратното – субсидират се. По този начин се намаляват негативните ефекти, причинени от високите консумации на енергия.
3. Сертификати
Издаването на сертификати за екологично чисти продукти и материали е добър стимул за насърчаване на производството им.
4. “Пазарене”
За целта трябва да съществуват ясни екологични норми, които да определят данъците за замърсяване на околната среда. Тук идеята е такава, че когато например две фабрики изхвърлят отпадъчните си води в една и съща река, то те да плащат по равни части за замърсяването й (50-50). Но когато едната фабрика въведе нови технологии за намаляване на вредните си емисии, то тя да може да се пазари на местно ниво за намаляване на данъците си, което пък автоматично ще увеличи данъците на другата фабрика (40-60).
Тези, както и други инструменти за опазване на околната среда, функционират доста добре и имат висока ефективност в много европейски страни и без да съществуват ДДС-облекчения за екологично чисти продукти.
Необходимо ли е да се използва ДДС като инструмент за опазване на околната среда?
Снимка: IvanYanakiev.com
Фактически, данъчните облекчения върху продуктите, щадящи околната среда, имат същия ефект като стандартните субсидии, които от своя страна имат две основни цели. Първата е насочена към това, вече съществуващи на пазара продукти, да бъдат достъпни на по-ниска цена, а втората цели стимулиране на производството и развитието на нови екологични продукти.
Проблемът е, че това, което се спестява от намаленото ДДС на тези продукти е по-малко от разходите за производството на екологични стоки. Разбира се, чрез намаляване на ДДС, те ще бъдат на по-достъпна цена, но няма как да конкурират по производствени разходи останалите неекологични стоки. С други думи, от икономическа гледна точка, едно фискално облекчение не означава поевтиняване на стоката, а просто, че разходите ще бъдат разпределени по друг начин.
Друг основен проблем е, че пазарната цена на един продукт не взема под внимание ефектите му върху околната среда, а само други, чисто икономически фактори. Според привържениците на новата идея за ролята на ДДС, точно това би трябвало да се промени в бъдеще.
Но дали ще има реален ефект?
При всички положения евентуалните ДДС-облекчения ще означават повече държавни инвестиции в по-скъпите продукти и по-малко при евтините. Проблем ще се прояви при продуктите, които са по-скъпи, но не защото са по екологични, а по други причини. За да се избегнат тези неточности ще е необходимо продуктите на всеки пазар да бъдат поединично облагани с ДДС, а не както до сега групирани в категории. Това разбира се ще доведе до огромни разходи за контрол и администрация на пазарите, както и оптимизиране на данъчната политика на всяка една страна-членка, което автоматично ще обезмисли това действие в множество сектори, където ще са необходими безкрайно много данъчни категории.
За да избегнат тази комплекстност, страните-членки ще изберат по-простия метод за данъчно облагане, който евентуално ще се състои от две категории – едната ще е нормалното ДДС за страната, а другата ще е 0% ДДС. Но за да има истински ефект върху пазарната цена на продукта ще е необходимо не само самият продукт да се ползва от данъчните облекчения, но и всички продукти, необходими за производството му.
Освен това, един енергоспестяващ хладилник не може да се определи като екологичен продукт, ако за прозводството на отделните му части са използвани разрушаващи околната среда методи. Гаранция не може да се даде и за това, дали един екологичен продукт ще бъде екологично използван и екологично рециклиран след използването от притежателя му.
Това са само някои от малкото проблеми, които поставят под въпрос целевата ориентация на ДДС-обклекченията като инструмент за запазване на околната среда. Освен това, остава неясно какъв ще е ефектът върху вече съществуващите инструменти в практиката и дали механизмите с ДДС ще се комбинират успешно с досегашните ефективни методи. Защото и сега високата консумация на енергия, както и замърсяването на въздуха с вредни емисии излизат по-скъпо на потребителите, което пък от своя страна прави енергоспестяването атрактивна алтернатива и без специални ДДС-облекчения.
Заключение
Въпреки това, се очаква темата за ДДС-облекченията за “приятелски настоените” към околната среда продукти тепърва да придобива значение на европейско ниво. Но мнението ми е, че за сега е необходимо да се подходи доста внимателно към подобни крайни и рисковани мерки, които не толкова опазват околната среда, колкото се превръщат в политически инструмент за опазване на околната среда.
Основната причина за скептицизма ми е, че около ефектите от ДДС-облекченията има прекалено много неясноти, които са най-вече свързани със съществуващата пряка връзка между това, как един продукт влияе на околната среда като цяло и неговото данъчно облагане. Освен това, резултатите от новото предложение се препокриват изцяло от вече съществуващите механизми за стимулиране на екологичното производство и потребление. Тези механизми са доказани в практиката и имат голям потенциал да се развиват, върху който би трябвало да се концентрира европейската политика.
Най-страшното за 20-те г. преход е, че и трибуквените, и другите оли-та /
