Какво да се прави?
Този въпрос от края на 19 – ти и началото на 20 –ти век е формулиран тогава като основа за дискусията за надигащата се по онова време лява вълна в Европа и нейната периферия Русия. Можем да го зададем и сега заради нагласата, която се предполага да е дясна у нас – в периферията на руското колониално влияние в Европа в началото на 21 -ви век.
Призовават ме да се правим на слепи, глухи и неми. Като онези три маймунки. Едната си запушва устата, другата ушите, а трета си закрива очите.
И аз призовавам: хайде да не ни правят на маймуни отново!
Най – добрата проверка за демократичността на всяка демократично избрана власт е нейната търпимост към критиката. Властта заслужава да бъде проверена. Дали чува, вижда и артикулира проблемите?
Така че: какво да се прави(м)? Хайде да не се правим , че няма проблемни назначения, решения, уволнения, отстъпки от обещанията и извинения за безпроблемните ходове, които може да си позволи новата власт от името на н.в. Избирателя.
И така може. Но в някоя джунгла, където живеят споменатите маймунки. Ние, надявам се, претърпяхме еволюцията на подскачащите от клон на клон ( върху който седим, но го режем). Пречупените съдби на хиляди хора, когато се прекършиха банкови клонове и забогатяха клонингите на банкирането по посткомунистически почин, са поучителна история.
Но само за онези, които искат да си извлекат поуките.
