Когато бившият вътрешен министър от тройната коалиция Михайл Миков повтори иронично в публичното пространството един каламбур, който бях употребявал за МВР като Министерство на Всичките Работи ( отричайки това да е вярно за МВР), се почувствах почти поласкан. Днес обаче съм на път да се окажа леко объркан пред възможността каламбурът да се окаже актуален.
Ясно е, че Цветан Цветанов е в изключително силна позиция да направи в МВР всичко, което сметне за необходимо. Дано да е за добро. Необходимо ли е обаче премиерът Борисов да продължава да поставя акцент върху дейността на МВР като личен приоритет и то при положение, че най-близкият му съратник е натоварен да върши точно тази работа?
Това, че МВР е слабост на Борисов, не го прави по-силен като персонално наблюдаващ дейността на силовото ведомство, който иска да му докладват за престъпленията както едно време, когато е бил главен секретар на министерството. Защото силата на добрия ръководител е в разпределянето на задачите по подходящ начин на подходящите хора, а не в нагърбването с тях.
Но, както и при решението за съставяне на правителство на малцинството, правото на силния е да решава. Особено в този момент, когато няма сила, която да го оспори ( дочуха се някои критики в този смисъл откъм европейското дясно пространство чрез изявление на Вилфрид Мартенс, но понеже този път не бяха похвали, бяха подминати с мълчание).
И ето че първото важно като обществен отзвук управленско решение на Цветан Цветанов е факт. Той обяви, че при успешен резултат от дейността на подчинените му, ще има награда за тях от 50 000 лева. Звучи добре. Всички искаме престъпниците да бъдат залавяни и наказвани. В този момент обществото изглежда готово да даде и такъв кредит – включително в буквалния смисъл.
Но си мисля: дали пък и журналистиката да не мине към МВР. Ще има демократично избран от народния вот „главен редактор”, а не обичайния по(д)ставен корумпиран шеф.
Ще бъде ясно на кого служат журналистите и на кого се подчиняват – конкретно Цветанов е цвете пред закоравелите от дългогодишни пируети медийни босове, чиято демократичност, ако изобщо е имало такава, отдавна е изфирясала през медийните свирки на дрейфуващите „флагмани” на българския печат, от които на мнозинството „пътници” ( включително на журналистите в трюмовете) им се драйфа. Само че как да вдигнеш „бунт на кораба”, когато капитаните са несменяеми и държат здраво юздите ( заплатите)?
Шефът на МВР поне е сменяем, зависим е от промяната в обществените настроения. Към тях се нагажда и линията на медията, но очевидният виновник за това, че тя е била противоположна само да преди броени дни, прави пореден поклон на поредния силен човек във властта и толкоз.
Примери, колкото щете. В днешния в „24 часа” , който повече от всички останали „флагмани” обгрижва президента Г.Първанов, е препечатана убийствената за българското досегашно слагачество пред Путин статия от руския „Независимая газета”.
В нея авторът Сергей Куликов разбива на пух и прах фундамента на натрапените на България големи руски енергийни проекти като ненужни, арогантни и дори удивителни по своята несъстоятелност. И кое е тяхното лице тук? Лицето Г.Първанов, същият, който пърхаше около Путин. И за да няма съмнение, за какво и за кого става дума, „24 часа” придружават превода на руската статия с факсимилие, от което се вижда снимка на Г.Първанов в нахилена дружеска беседа с монтирания от Путин в Кремъл руски президент Медведев.
Дали това „кощунство” срещу патрона на вестника Г.Първанов щеше да се случи, ако не се „обръщаше палачинката” и ако от руска страна не даваха сигнали, че са готови да дадат някои жертви, но да спасят за стратегическите си цели каквото могат в търбуха на троянския си кон в ЕС ( и НАТО)?
Така че, да обсъдим преминаването на българката журналистика на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи. Той не е като недосегаемите и готови да се извъртят веднага в новата „правилна” посока медийни началници- той е „простосмъртен” в политическия смисъл на думата, а не „богоизбран”, неизвестно от кого. И още нещо: министърът обещава истински пари за истински свършена работа.
Някой някога у нас да се отплатил на журналист, който си е сложил главата в торбата, освен с торба върху главата му ( каквато слагат на ешафода)?
Министерството на Всичките Работи (МВР) да поеме и медиите
