„Президентът Георги Първанов беше отличен с международната награда “Иляс Афендиев” за принос в развитието на мира и демокрацията по света.
Наградата връчи Турал Афендиев, председател на фондацията и внук на Иляз Афендиев, който запозна Георги Първанов с приноса на Иляз Афендиев за развитието на културата на Азербайджан. Международната награда на фондация „Иляз Афендиев” се връчва на държавни и обществени дейци, проявили се в области на културата, поддържането на мира и демократичните промени в различни страни. Отношенията между народите на България и на Азербайджан винаги са били приятелски, подчертаха пред българския президент от асоциация “Иляс Афендиев”.
Горният цитат е от сайта на държавната ни телевизия – сигурна работа. Подчертавам това, за да не се усъмните в автентичността на твърдението за приноса на Георги Първанов за световния мир и световната демокрация ( от азербайджанска гледна точка).
Прави впечатление, че наградата обикновено се присъжда и за принос в областта на културата, но такъв не е отчетен в случая ( от азербайджанска гледна точка). За принос в тази област самият Г.Първанов награди с най-високата българска награда писателя Вълчев с псевдоним Христозов, чиито псевдоним като генерал от съветското военно разузнаване ГРУ така и не научихме.
Злостна полемика между претендиращия да бъде генерал от ГРУ Вълчев, носител на „Стара планина” и доказания шеф на 6-то управление Димитър Иванов, се разгоря в два конкурентни тиражни седмичника. В единия от тях Иванов твърди, че Вълчев-Христозов е самозванец и никога не е бил никакъв генерал в никакво ГРУ, а прост закупчик в соцпредприятие в провинцията, лежал по криминални причини в затвора. Което е нищо, сравнено с твърдението на Иванов, че президентът ни Първанов на практика…продава държавни награди на такива като Вълчев- Христозов.
Ако в България имаше независимо правораздаване, то на часа трябваше да се поинтересува от сведенията на Димитър Иванов за продаване на държавни отличия – все пак той не е кой да е и твърденията му, независимо от трибуната, би трябвало да се приемат сериозно.
Засегнатият носител на най-високото ни отличие „Стара планина” Вълчев- Христозов, награден от Г.Първанов за голям принос в културата ни през 2006 г., заплаши опонента си със съд поне по 8 причини, на които би могъл да построи обвинението си срещу неговите обвинения. Те били предизвикани от завистта на офицера от ДС Иванов към генерала от ГРУ Вълчев заради ордена „Стара планина”.
Такива са страстите христо(зо)ви в нашата република. Раздават си награди (или си ги продават?), а ако не ги раздават на всички заслужили измежду тях – ревнуват се.
Хубавото е, че президентът ни крепи световната демокрация и световния мир ( от азербайджанска гледна точка) . А дали е вярно, че е продавал ордени, явно няма значение за световния мир и българската ( не азербайджанската) демокрация.
