Това е първата публикация от новата рубрика “Досиета”, която започва от днес. Целта е да се представят избрани видео материали за личности, идеологии, събирия и други интересни феномени, които са били или все още са част от нас самите. Тук няма да намерите засекретени и конспиративни материали, които да засягат нечии лични или корпоративни интереси. Всички кадри в тази рубрика може да се намерят за свободно ползване в големите видео агрегатори в интернет. Разликата е, че тук ще бъдат подбрани най-ценните материали по съответната тематика, които са систематизирано подредени на едно място и на които ще можете енциклопедично да се насладите.
Първата тема в новата рубрика е посветена на “Комунистическа България” и в частност на една основна фигура в новата българската история – Тодор Живков. Другаря Живков е интересен със своята личност, олицетворяваща начина на живот на няколко поколения. Tой е не само лицето на българската комунистическа идея, но и символ на една цяла епоха, която в България е все по-противоречиво коментирана.
Тодор Живков
Снимка: Wikipedia, public domain-no copyright
Тодор Христов Живков ръководи Народна република България (НРБ) в продължение на 35 години (т.е. 1954-1989), като Генерален секретар на ЦК на БКП. Свален е чрез вътрешнопартиен преврат на 10 ноември 1989 г. От 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП и става вторият човек в управляващата тоталитарна партия, след Генералния ѝ секретар Вълко Червенков. През април 1956 г., след премахване на партийната длъжност Генерален секретар на ЦК на БКП, той оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален секретар.
Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителства, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т. е. председател на колективния орган, явяващ се постоянно действаща горна камара на парламента и колективен държавен глава.
Това видео представя един интересен поглед върху личността на Живков, като концентрира в себе си положителния му образ:
От друга страна според слуховете:
Милиарди левове в швейцарски банки, самолет за малкия Влади, самолет за съпруга на Людмила, сега сред най-известните бохеми в България Иван Славков. Мълвите гласят още, че дузина български актриси са минали през обятията на малкия голям човек само за да получат шанса си да бъдат икони на соцкултурата. Скандалите около семейството му са всекидневие – Людмила, харчеща купища държавни средства за будизъм, дрога, хашиш и забранени връзки, Влади, плейбоят на комунизма, с нови жени, лъскави коли и море от алкохол, а любимата внучка Жени с два бели мерцедеса, в години, когато тази дума е забранена за простосмъртните българи. Ловни сбирки с деликатеси, доставени за правешкия Мусолини директно от Италия, комплект огнестрелни оръжия, подарени от Брежнев, макет на Тадж Махал от Индия, копие на тракийското златно съкровище, порцеланови чинии и вази с неговия образ върху тях, една от които е подарък от “трудещите се на Узбекистан”. И разбира се апартамента на мечтите в Банкя плюс огромните резиденции на първия мъж в държавата.
– Click here for this week’s top video clips
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец, Ботевградско. Завършва прогимназия в Правец през 1926 г. и шести клас на гимназията в Ботевград през 1929 г. От 1929 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо училище (1932 г.), след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. става член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София, след което завършва гимназия като частен ученик в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата съпруга Мара Малеева.
През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд “Чавдар”. Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона.
На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
Извън историята за Тодор Живков, Ви предоставям и една интересна поредица, посветена на българската армия в 3 части, представяща медийния облик на армейците в типичен социалистически стил:
Кариера в БКП след 9 септември 1944 г.
От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция и става Трети секретар в ОК на БКП в София.
През 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От януари 1948 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП в София, а освен това е и председател на Градския комитет на Отечествения фронт. На Петия конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП (декември 1948 г.).
Постоянно е преизбиран в състава на ръководния орган до 8 декември 1989 г., когато е изваден от неговия състав. През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП, а през ноември е избран и за кандидат-член на Политбюро. От юли 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953 г., а на пленум след Шестия конгрес на БКП (март 1954 г.) е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981 г.).
Същинската власт в партията обаче получава след инициирания от него Априлски пленум на ЦК на БКП (2–6 април 1956 г.), с който се поставя началото на развенчаването на култа към личността на Вълко Червенков, в съзвучие с решенията на ХХ конгрес на КПСС и политиката на Никита Хрушчов.
От 4 април 1981 г. на Дванадесетия конгрес на БКП до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (13 декември 1989 г.) е изключен от партията, малко преди смъртта му членството в БСП е възстановено. По време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963, а вторият до Леонид Брежнев десет години по-късно. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава.
“Въпросът не е до българския народ, а външнополитически”, коментира Хрушчов предложението, чието приемане би довело по-скоро до проблеми за Кремъл в международен план, отколкото до предимства.
Среща на страните от Вършавския Договор:
Посещение от Чехословакия:
Въпросът за присъединаването на България към СССР се обсъжда и на пленум на ЦК на БКП на 4. ХІ. 1963 г. Тогава Тодор Живков заявява:
“Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим”.
България и студентите:
Тодор Живков поздравява българските студенти по случай 8-ми декември:
Държавни постове след 9 септември 1944 г.
От 1946 до 1990 г. е народен представител в десет народни събрания (VI ВНС и от I до IX НС). От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от Станко Тодоров. Става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България (държавен глава) до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.
Тодор Живков и жените на комунистическа България:
1968 г. – Тодор Живков открива Фестивални Обекти:
Началото на Края
Нова Година – 1988:
Една от последните и най-известни речи на Живков:
След 10 ноември 1989 г.
Събарянето на мавзолея:
Подпалването на Партийния Дом – 1990:
Главна прокуратура започва 5 дела срещу Тодор Живков.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г. е обвинен. Арестуван е на 18 януари 1990 г. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. „Лагери на смъртта“. Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.
След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София.
Днес за него си спомя Жени Живкова. Вижте нейния разказ в едно телевизионно предаване:
В крайна сметка, България поема по пътя на изграждане на едно демократично и европейско общество. От този процес са доволни повечето граждани на Република България, а за останалите остава само носталгията по отминалите дни…
Избрани речи на Тодор Живков – само аудио файлове
Качамак, качамак (само за download)
Колено-нео-колониалъзъм (само за download)
Очаквайте и следващия материал от рубриката “Досиета”, посветена на Демокрацията в България.
